В условията на повишено търсене на недвижими имоти в големите градове все по-разпространена става покупката на имот “на зелено”. Покупката на зелено е рискова за купувача сделка, доколкото обикновено плащането на цената се случва много преди прехвърляне на собствеността и предаване на владението върху имота, предмет на сделката. За какво обаче следва да внимава потенциалният купувач?
- Кой стои от другата страна на сделката, кой е инвеститорът, от кого купува? – всеки купувач, преди да подпише договор за покупка на “зелено” следва внимателно да проучи кое е лицето, от което купува – дали дружеството има вече реализирани строителни проекти; с какво реноме се ползва на пазара на имоти; кой “стои” зад дружеството – продавач; дали съдружници са напр. лица със “съмнителна” репутация. Важно е да се знае и на какво финансиране “разчита” продавачът – дали на собствени средства основно или на банков кредит.
- Има ли разрешение за строеж инвеститорът? – доста често в практиката се случва да се предлагат имоти “на зелено” без дори инвеститорът да е взел разрешение за строеж – последното не винаги може да е проблем, но е препоръчително да се проверят причините. Следва да се отбележи, че самото разрешение за строеж също има срок, с изтичането на който, ако не бъде презаверено, губи своето действие.
- Чия собственост е теренът, където ще се строи? – ако теренът не е собственост на инвеститорът, то в полза на последният следва да е налице учредено право на строеж /т.нар. суперфиция/ – по отношение на последното законът също предвижда срок за упражняване, освен, ако правото не е уговорено като безсрочно, с изтичане на който то се погасява.
- Сключване на предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот – предмет на договора е построяването на имота и прехвърляне на последния на купувача. Договорът се сключва в писмена форма като в него следва да са уговорени основните елементи на сделката – предмет /кой обект се прехвърля – индивидуализиращи белези на имота – описание по проект, т.к. идентификатор на този етап оце няма/; цена; срок за сключване на окончателен договор; клаузи относно изпълнение и отговорност при неизпълнение на договора. Клаузите на договора следва да се четат доста внимателно, доколкото в повечето случаи инвеститорът изпраща типов проект на предварителен договор, написан изцяло в негова полза.
- Кога обаче може да се осъществи прехвърлянето – задължително след въвеждане в експлоатация, респ. при получаване на акт 16 или във всеки един момент? Предмет на правна сделка може да бъде имот, който е изграден поне до етап на завършеност “груб строеж” – обстоятелство, което се установява по надлежния ред с протокол по чл. 181 от ЗУТ. Т.е. след снабдяване с т.нар. акт 14 е най-ранният момент, когато инвеститорът би могъл да прехвърли собствеността върху имота на продавача. Самата продажба на етап на завършеност “груб строеж” не освобождава инвеститора от задължението му да довърши обекта съобразно уговорената между страните в договора степен на завършеност /нап. под и стени на шпакловка и замазка, инсталации до тапа и т.н./ и да го въведе в експлоатация.
- Цена на имота – доста често инвеститорите предлагат на кандидат-купувачите схема на плащане, според която по-голямата част от продажната цена се плаща в ранните етапи на строителство – напр. 30 % при подписване на предварителен договор; 40 % при снабдяване с акт 14 и оставащите 30 % във финалните етапи на строителство – при снабдяване с акт 15 и акт 16. Интересът на купувача обаче е противоположен – най-малкото, защото сградата, където се намира жилището, което възнамерява да придобие, може никога да не бъде завършена на етап “груб строеж”, т.е. желателно е да се договори схема на плащане, която да предвижда плащане на по-голяма част от сумата във финалните етапи на строителство.
- Възможно ли е плащане на цената с кредит? – практиката на банките е да отпускат ипотечен кредит, когато обектът бъде завършен до етап “груб строеж” и то за част от цената. Вариантите на купувача за финансиране за останалата сума при това положение са или със собствени средства, или с потребителски кредит, или предоставяне на друг имот като обезпечение.
- Проверка за тежести – доста често, когато инвеститорът разчита на финансиране от кредитна институция, в предварителния договор се включва клауза, че последният може да използва като обезпечение имота, който купувачът ще придобие, като се задължава до момента на подписване на окончателен договор във формата на нотариален акт пред нотариуса, да е предприел всички действия по заличаване на тежестите. При всички случаи обаче, при прехвърляне на собствеността пред нотариус следва да се изисква удостоверение за липса на вещни тежести върху имота.
- Какво може да се обърка? Накратко казано, всичко – има възможност да се стигне до загуба на всички платени суми до момента; възможно е инвеститорът да фалира, като в производството по несъстоятелност да се окаже, че имуществото му е дадено за обезпечение на негови задължения пред банка, респ. финансиращата институция като обезпечен кредитор да “прибере” всичко при разпределение на средствата, постъпили в резултат от осребряване; да останат незаличени “тежести” върху имота; инвеститорът да няма финансовата възможност да завърши сградата.
- За какво да следи купувачът след подписване на предварителния договор? – как се “движи” строителният процес; да поддържа регулярни контакти с инвеститора; да извършва периодични справки за тежести на имота – напр. наличието на възбрана/и може да бъде индикация, че инвеститорът не успява своевременно да изплати свои парични задължения към трети лица.
—
Написаното по-горе не представлява правно становище или консултация. Във връзка със съдействие по конкретен казус следва да се консултирате със специалист.

Comments are closed