Какво е търговска марка?

Най-общо казано, търговската марка е знак, който отличава стоките или услугите, предлагани на пазара от едно лице от тези на други лица, и, който знак може да бъде представен графично. Такива знаци, съгласно установеното от закона, могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

Кой притежава правата върху конкретна марка?

Лицето, което първо е регистрирало дадена търговска марка, притежава изключителни права върху нея, което означава, че:

• Може да използва знакът върху стоките, които предлага на пазара;
• Може да се разпореждам с марката, в т.ч. да я прехвърля на трети лица, да я отстъпва за ползване срещу възнаграждение по лицензионен договор и т.н.;
• Може да забрани на всяко трето лице да използва знак, който е идентичен или до голяма степен сходен с регистрираната марка, предвид което съществува възможност от смесване/объркване на стоките и услугите, предлагани от притежателя на марката и третото лице.

На какви изисквания следва да отговаря знакът, който ще се регистрира като търговска марка?

На първо място, посоченият знак следва да не накърнява обществения ред и морала, т.е. да не съдържа думи, изрази или изображения, които би могло да се приемат за непристойни. Също така, знакът следва са не се състои от елементи, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги; да не въвежда потребителите в заблуждение относно качеството и произхода на стоките и услугите, които се предлагат; да не включва гербове и знамена на държави, изображения или имена на исторически или културни паметници; да не е идентичен на по-ранна марка, която се използва за означаване на идентични стоки или услуги.

Регистрация на търговска марка

Производството по регистрация на търговска марка се осъществява пред Патентното ведомство и започва с подаване на заявка от заинтересованото лице по един от следните начини: на място; по поща; по факс; по електронен път. След подаване на заявка се извършва формална проверка дали са оформени изрядно документите, като ако има нередовности, се дават указания на заявителя да ги отстрани. Следващата проверка е по същество и е свързана със самия знак като такъв, като целта е да се установи дали този знак отговаря на изискванията на закона за регистрация на марка. Процедурата по регистрация приключва с решение, с което се или се уважава подадената заявка и марката се регистрира като такава или се отказва регистрация на марката. Отказът подлежи на обжалване в 3-месечен срок пред председателя на Патентното ведомство. Неговото решение по жалбата, с което се потвърждава отказът за регистрация също подлежи на обжалване – пред Административен съд – София град в 3 – месечен срок.

Срок и прекратяване действието на регистрирана марка

По закон срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката и може да бъде подновяван неограничен брой пъти. Действието на регистрирана марка се прекратява с изтичане на посочения по-горе десет годишен срок; при изричен отказ от страна на притежателя на марката, обективиран в писмена декларация, и отбелязан в Държавния регистър, както и по искане на всяко трето лице, ако притежателят на марката не е започнал да я използва в 5 – годишен срок от датата на регистрация или я използва по начин, заблуждаващ потребителите.

Разпореждане с търговска марка

Правото на собственост върху марка може да бъде обект на прехвърлителна сделка, както за всички, така и за част от стоките или услугите, за които е регистрирана съответната марка. В случай че то е съвместно притежание на няколко лица, то за прехвърляне е необходимо съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

Притежателят на право върху марка може да разреши на трето лице използването ѝ за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, както и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма. Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна. Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър, воден от Патентното ведомство и от датата на вписване има действие по отношение на трети лица.

Правото върху марката може да бъде обект на особен залог, както и се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател.