С решение на Народното събрание /НС/ от 13.03.2020 г., обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник от същата дата на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България /КРБ/ и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID – 19 на територията на Република България за периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. бе обявено извънредно положение. При така създадената ситуация, НС прие Закон за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13.03.2020 г. на НС. Посоченият закон е обнародван в бр. 28 от 24.03.2020 г. на държавен вестник и влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на определени негови разпоредби, като чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.

Голяма част от приетите със закона и другите актове, издадени в условията на извънредно положение, мерки са свързани с въвеждането на редица ограничения, които засягат не само основни човешки права и свободи /напр. правото на свободно придвижване/, но имат за резултат и отражение върху икономиката и по-конкретно деловите /договорни/ отношения между частноправни субекти. Доколко така наложените мерки са оправдани от гледна точка на създалата се ситуация и съответстват на принципа на пропорционалност, е въпрос, на който отговор би могъл да бъде даден едва от дистанция на времето, когато така създадената ситуация отмине и резултатите от нея се проявят в своята пълнота.

Както бе посочено по-горе, въвеждането на ограниченията покрай извънредното положение неминуемо ще има своето отражение върху отношенията между частноправните субекти, което отражение по-конкретно би могло да се изрази в невъзможност за изпълнение на поети вече договорни задължения в уговорените между страните срокове. В така очертаната ситуация възникват редица правни въпроси, сред които:

⁘ Регламентирана ли е подобна извънредна ситуация от правото, когато става дума за отношения между частноправни субекти?

Когато става дума за извънредни обстоятелства Търговският закон, а и редица нормативни актове в областта на транспорта – напр. Закона за гражданското въздухоплаване, Кодекса на търговското корабоплаване, Закона за автомобилните превози и др. използват термина „непреодолима сила“. Съгласно чл. 306, ал. 2 от ТЗ непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Т.е. съгласно легалната дефиниция, дадена от законодателя в посочената разпоредба, непреодолимата сила е или непредвидено събитие от извънреден характер или непредотвратимо събитие от извънреден характер. В първия случай се касае за такова събитие, което не е могло да бъде предвидено – възниква въпросът – кой е критерият за предвидимост на събитието – би могло да се приеме, че тук изводите следва да се правят през призмата на грижата на добрия стопанин/грижата на добрия търговец, като обаче същите следва да бъдат съпоставени и с нивото на познания, до които е достигнала наука в конкретната област или нивото на технически възможности в областта на техниката. Във втория случай става дума за събитие, което дори да е могло по някакъв начин да бъде предвидено, то то или последиците от него не би могло да бъдат избегнати.

В светлината на горното дори въпросът за лечението на COVID-19 и сериозността на заболяването на фона на други болести да е спорен в някои обществени среди, то въведеното с решението на НС от 13.03.2020 г. извънредно положение и наложените мерки във връзка с него би могло, от правна гледна точка, да бъдат квалифицирани като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ.

⁘ Кой може да се позове на „непреодолима сила“ и при какви условия?

Съгласно чл. 306, ал. 1 от ТЗ длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. От така цитирания законов текст излиза, че на непреодолима сила би могла да се позове страната, която „дължи“ изпълнение на свое задължение по конкретна сделка – това напр. би могъл да е строителят по договор за строителство, който не може в срок да се снабди със съответния акт, удостоверяващ определена степен на завършеност на обекта, напр. акт 14, акт 15 или акт 16; доставчикът на определени стоки, които са внос от трета държава и т.н.

Защо законодателят допуска това т.нар. „освобождаване“ от отговорност и допустимо ли е във всички случаи? – е следващият резонен въпрос, който възниква при така очертаната ситуация. Както бе посочено и по-горе непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора – т.е. касае се за обстоятелства, които са вън от волята и възможностите на страните по дадена правна сделка, предвид което и в съответствие с принципа на справедливостта, е допустимо страната, която не е в състояние да изпълни свое задължение по дадена сделка да се позове на тези обстоятелства. Разбира се, с цел да не бъде накърнен този принцип, законодателят въвежда допълнително изискване и то е свързано с изправността на страната, която се позовава на непреодолимата сила като предпоставка за неизпълнение на своето задължение – а именно – тази страна не следва да е в забава. Последното означава, че невъзможността за неизпълнение на задълженията, породена от непреодолимата сила следва да е възникнала преди момента, в който длъжникът е следвало да изпълни – иначе казано, няма как длъжникът по една сделка към момента на настъпване на непреодолимата сила да е неизправна страна и въпреки това да се позове на непредвидимото или непреодолимо обстоятелство от извънреден характер и с това да се „освободи“ от последиците на своето неизпълнение, респ. да не понесе отговорност за претърпените от насрещната страна вреди.

Нещо повече, за да се освободи от последиците на своето неизпълнение, предизвикано от настъпилата непреодолима сила, длъжникът следва да уведоми насрещната страна за настъпването на съответното обстоятелство, какво и в какво се състои то и какви биха били последиците от неизпълнението. Ако не стори това, то той отговаря за причинените на насрещната страна вреди. При извършване на уведомлението и с оглед неговата надлежност следва да бъде съобразен и уговорения между страните начин за разменяне на изявления по повод сключения между тях договор.

Именно своята изправност по сделката, наличието на непреодолима сила, уведомлението да насрещната страна по сделката и причинно-следствената връзка между настъпилото извънредно обстоятелство и факта на неизпълнението на неговите задължения като страна по договора следва да докаже лицето, което се позовава на непреодолимата сила, ако иска да се освободи от последиците на своето неизпълнение.

⁘ Какви са последиците от наличието на „непреодолимата сила?“

Ако длъжникът е изправна страна по сделката и е изпълнил надлежно задължението си за уведомяване на насрещната страна – то той се освобождава от отговорност за неизпълнението на своите задължения. Съгласно ал. 4 на чл. 306 от ТЗ докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. В следващата алинея на същия текст се казва, че ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.

Вместо заключение:

Дали извънредното положение, обявено в резултат от разпространението на COVID-19 ще бъде продължено или не, е въпрос, на който предстои да разберем отговора. Дали определен договор и по-конкретно неизпълнението на задълженията по него може да бъде „обосновано“ с наличието на непреодолима сила, респ. какви биха били последиците от това обстоятелство от извънреден характер е правен въпрос, за разрешаването на който следва да бъде потърсена консултация от адвокат, защото освен прочит на закона е необходимо и конкретните факти да бъдат съпоставени с предписанията на правото и създадената до момента и създаваща се в момента практика.