С промените в Закона за задълженията и договорите, обнародвани в Държавен вестник, бр. 102 от 01.12.2020 г. се създава нова регулация, която предстои да внесе съществени промени в гражданскоправния оборот, касаещи по-голямата част от от сделките, които пораждат задължения за физически лица. С измененията се създава нов чл. 112 в закона, регламентиращ абсолютна 10-годишна погасителна давност.

Посоченият законов текст гласи:

„112. С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;

2. за непозволено увреждане;

3. за неоснователно обогатяване;

4. за издръжка;

5. за трудово възнаграждение;

6. за обезщетения по Кодекса на труда;

7. по повод приватизационна сделка;

8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.“

Съгласно приетото от законодателя, за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

Така приетото изменение в закона предстои да влезе в сила на 02.06.2021 г. и с него ще настъпят сериозни промени в реда на погасяване и принудителното изпълнение на задълженията. Съгласно новата разпоредба, след изтичане на предвидения 10-годишен срок, независимо от прекъсването му, кредиторът ще загуби възможността за събиране на вземанията си срещу физически лица по принудителен път.

За кои вземания се прилага абсолютната давност?

За всички вземания срещу физически лица, с изключение на предвидените в закона, които са изрично изброени, а именно:

1. Вземания срещу еднолични търговци или срещу физически лица, които са съдружници в гражданско дружество, свързани с търговската им дейност. По отношение на всички останали задължения на физически лица, разпоредбите ще следва да се прилагат, без значение от тяхното качество по задължението, т.е. тук са включени и съдлъжниците и поръчителите по задължения на юридически лица. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 125 от Закона за задълженията и договорите и настоящата съдебна практика, давността следва да тече поотделно за всеки от съдлъжниците и/или поръчителите, т.е. при настъпила давност по отношение на един от тях, останалите нямат право да се ползват със същото възражение срещу кредитора.

2. Вземания, породени от непозволено увреждане или неоснователно обогатяване.

3. Вземания за издръжка, за трудово възнаграждение и за обезщетения по Кодекса на труда, напр. при недопускане на работа, временно отстраняване от работа, командировка, преместване, трудоустрояване, неспазено предизвествие при прекратяване на трудовото правоотношение.

4. Вземания по повод приватизационна сделка и по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Абсолютна давност и учредена ипотека върху недвижим имот.

Ипотечното право се погасява в изрично предвидените от закона случаи – например при неподновяване на ипотеката в срок, със съгласието на кредитора, със съдебно решение или при погасяване на задължението, което е обезпечено с нея, т.е. ипотеката има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане, което е обезпечено с нея. Следователно, ако главното вземане е погасено поради настъпила абсолютна давност, то и ипотечното право следва да се счита за погасено. Тук приложими ще бъдат всички останали съображения, които са посочени по-горе.

Кои са изключенията за настъпване на абсолютната давност?

От общата хипотеза на предвидени следните две изключения:

– Когато задължението е отсрочено, т.е. падежът на задължението е отсрочен, респ. плащане на същото ще се дължи на определена дата в бъдеще.

– Когато задължението е разсрочено, т.е. уговорено е същото да се разсрочи, съгласно договорен погасителен план. В този случай, съгласно преобладаващата съдебна практика, 10-годишния давностен срок следва да започне да тече, считано от датата на последната погасителна вноска. Все пак въпросът е спорен и е възможно в последствие да настъпи промяна в нагласата на съда и да бъде създадена практика, че давността ще тече по отношение на всяка падежирала вноска.

No responses yet

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

bg_BG
en_US bg_BG